Постинг
23.08.2012 12:58 -
За смъртта и забравата
Налегнала ме е много неприятна тема за размисъл. Свързана със смъртта, забравата и смисъла на живота.
Като всяко дете и аз бях убедена, че ще бъда специална. Никога не съм знаела какво точно значи това, но може би огромната обич на майка ми ме е карала да мечтая, че някой ден ще я накарам адски да се гордее, а останалите да й завиждат. Сигурно ви е познато. Животът обаче не се съобразява с плановете ни, пък и някъде по пътя разбрах, че съм родена специлна като всички останали и няма нужда да ме дават по телевизора, за да го доказвам. Напоследък обаче си мисля дали само посято дърво, създаден дом и родени деца ще направят живота ми смислен. Дали не е нужно да направя повече за паметта си, пък и за тази на предишните поколения. Кариерата не значи нищо, знаете. Пенсионираш се и те заместват така внезапно, че новината, че не си незаменим те плясва през лицето. Децата растат и си намират пътя. Партньорът не е безсмъртен, за жалост, и понякога си отива без време. Чували сме за пенсионната депресия, която се лекува с хобита и домашни любимци, но темата ми не е това.
Темата ми е - дали две поколения след нас ще изглежда, че животът ни е имал значение?
Като всяко дете и аз бях убедена, че ще бъда специална. Никога не съм знаела какво точно значи това, но може би огромната обич на майка ми ме е карала да мечтая, че някой ден ще я накарам адски да се гордее, а останалите да й завиждат. Сигурно ви е познато. Животът обаче не се съобразява с плановете ни, пък и някъде по пътя разбрах, че съм родена специлна като всички останали и няма нужда да ме дават по телевизора, за да го доказвам. Напоследък обаче си мисля дали само посято дърво, създаден дом и родени деца ще направят живота ми смислен. Дали не е нужно да направя повече за паметта си, пък и за тази на предишните поколения. Кариерата не значи нищо, знаете. Пенсионираш се и те заместват така внезапно, че новината, че не си незаменим те плясва през лицето. Децата растат и си намират пътя. Партньорът не е безсмъртен, за жалост, и понякога си отива без време. Чували сме за пенсионната депресия, която се лекува с хобита и домашни любимци, но темата ми не е това.
Темата ми е - дали две поколения след нас ще изглежда, че животът ни е имал значение?
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
мисля си че въпреки обичта на децата ...
23.08.2012 13:52
23.08.2012 13:52
мисля си че въпреки обичта на децата ти още първото поколение след тях няма да те помни вече,а и ти самата помниш ли своите прародители? Едва ли.
цитирайТочно това имам предвид. Затова мисля да направя каквото зависи от мен за паметта на предното поколение, да оставят спомен за следващите, и да се надявам, че ще стане традиция.
цитирай
3.
анонимен -
Какво по-точно имаш на идея?Аз си ...
23.08.2012 16:08
23.08.2012 16:08
Какво по-точно имаш на идея?Аз си спомням почти всеки ден баба и дядо,това което съм чувала от тях за техните родители.Правя съпоставки и ми домъчнява:)
За тях и за мен си......
цитирайЗа тях и за мен си......
"дали две поколения след нас ще изглежда, че животът ни е имал значение?"
Ще е имал значение ако, лично ти, имаш внуци и правнуци, които помнят и споменават името ти с добро ;)
цитирайЩе е имал значение ако, лично ти, имаш внуци и правнуци, които помнят и споменават името ти с добро ;)
Внуци и правнуци, да. А после? Аз прабаби и дядовци не помня, само съм чувала за тях. А на третия коментар - и аз си спомням и смятам, че са много, много ценни хора. Затова ще си създам родословно дърво, ще опиша спомените си и ще ги оставя за поколенията. Да знаят. И да продължат да пазят и помнят.
цитирай
